Росен Плевнелиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Росен Плевнелиев
4-ти президент на Република България
Мандат22 януари 2012 – 22 януари 2017 г.
Вицепрезидент
2012 – 2017Маргарита Попова
Министър-председател
2009 – 2013Бойко Борисов
2013Марин Райков (служебен)
2013 – 2014Пламен Орешарски
2014Георги Близнашки (служебен)
2014 – 2017Бойко Борисов
ПредшественикГеорги Първанов
НаследникРумен Радев
Лична информация
Роден
14 май 1964 г. (59 г.)
Националност България
Религияправославие[1][2]
СъпругаВероника Кавракова (разведени)
Юлияна Плевнелиева (2000 – 2017; разведени)
Десислава Банова (2018 – настояще)
Полит. партияБКП (1986 – 1990)
Независим (1990 – настояще)
подкрепен от ГЕРБ (2009 – 2011)
ОбразованиеВМЕИ „В. И. Ленин“
Професияпредприемачполитик
НаградиГолям кръст на Ордена на СпасителяОрден „Бял орел“Орден на Инфанта дон Енрике
Орден на Южния кръстОрден „Макарий III“Орден „Ярослав I“
Орден за заслуги пред Федерална република ГерманияГолям Кръст на Унгарския Орден с огърлие и звезда със златисти лъчиОрден „Звездата на Румъния“
Орден „Крал Томислав“
Уебсайтrosenplevneliev.bg
Народен представител в:
XLI НС   
Портал Портална икона Политика
Росен Плевнелиев в Общомедия

Ро̀сен Асѐнов Плѐвнелиев е български предприемач, инженер и политик, 4-ти президент на Република България (22 януари 2012 – 22 януари 2017). Министър на регионалното развитие и благоустройството (27 юли 2009 – 9 септември 2011) в първото правителство на Бойко Борисов.

Плевнелиев печели президентските избори през 2011 г. като кандидат-президент на ГЕРБ на балотажа. На втория тур получава 52,56% от подкрепата според междинните резултати от ЦИК.[3] На 19 януари 2012 г. Плевнелиев и Маргарита Попова полагат клетва като президент и вицепрезидент на Република България пред Народното събрание[4] Встъпва в длъжност на 22 януари 2012 г., когато изтича мандатът на президента Георги Първанов.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Росен Плевнелиев е роден на 14 май 1964 г. в град Гоце Делчев, област Благоевград в семейството на учителите Славка (20 декември 1936 – 16 юли 2017) и Асен Плевнелиеви (27 март 1932 – 1985).[5] Има по-голям брат – Румен (р. 1959). Потомък е на българи бежанци от Плевня, Драмско, преселили се в България през 1913 г.[6] Когато е на десет години, семейството му се премества в Благоевград.[7]

Средното си образование получава в Природо-математическата гимназия в Благоевград, между 1978 и 1982 г. Завършва с отличие гимназията и през 1982 г. заема първо място на националното състезание по компютърно програмиране. По това време Плевнелиев е щатен комсомолски секретар при ОК на ДКМС.

От 1982 г. до 1984 г. отбива редовна военна служба в Школата за запасни офицери в гр. Плевен и в Изчислителния център на Генералния щаб на Българската армия в гр. София.

В периода 1984 – 1989 г. завършва Висшия машинно-електротехнически институт в София, със специалност „изчислителна техника“.[5] Като студент Росен Плевнелиев става член на Българската комунистическа партия и е избран в ръководството на партийната организация във ВМЕИ „Ленин“.[8] Владее немски и английски език.[9]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Бизнесмен[редактиране | редактиране на кода]

Веднага след завършване на висше образование започва работа като научен сътрудник в Института по микропроцесорна техника, но политическите промени в България го оставят без работа.[10]

Започва да развива собствен бизнес през 1990 г., когато основава и започва да развива дружеството „Ирис Интернешънъл“ АД – първата строителна фирма в България със сертификат ISO 9001, получен през октомври 1999 г. Фирмата работи на повече от 80 строителни обекта в Германия и участва в изпълнението на довършителни работи на проекти като Райхстага, Комерцбанк – Франкфурт, летище Мюнхен, летище Дюселдорф и др.

Някои от нейните знакови проекти за България са реконструкцията на хотела на „Шератон“ в София, изграждането на централен офис на „БНП Париба“ в София, центъра на „Даймлер-Крайслер“ в София, Бизнес парк София и др.[5]

През 1994 г. основава и управлява „Лин България“ ООД, фирма, специализирана в сухо строителство. След 1998 г. участва в управлението на българските подразделения на германската компания „Линднер“ („Линднер Ирис Имобилиен“, „Ирис Интернешънъл“, „Линднер България“, „Линднер Имобилен Мениджмънт“), работеща в областта на разработването, управлението и инвестициите в недвижими имоти. Ръководи най-големия проект на компанията в страната – Бизнес парк София. Започнат през 1999 г., той е най-големият частно финансиран проект в областта на недвижимите имоти в България и сред най-големите бизнес паркове в Югоизточна Европа. През 2003 г. е започнат и проектът Резиденшъл парк София – жилищен комплекс в близост до Бизнес парк София.[5]

От 2007 г. е член на управителния съвет на „Конфедерация на работодателите и индустриалците в България“. През същата година става член на борда на директорите на „Американска търговска камара“ и член на настоятелството на фондация „За нашите деца“.[5]

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

След проведените през юли 2009 г. парламентарни избори Росен Плевнелиев е избран за министър на регионалното развитие и благоустройството.

Президентска кампания (2011)[редактиране | редактиране на кода]

На 4 септември 2011 г. Росен Плевнелиев е обявен за кандидат-президент на партия ГЕРБ. На 7 септември същата година подава оставка като министър на регионалното развитие и благоустройството, приета от парламента на 9 септември, за да участва пълноценно в изборите. На I тур на президентските избори през октомври 2011 г. Плевнелиев печели 1 349 380 гласа (40,11% от действителните гласове), а на II тур – 1 698 136 (52,58% от действителните гласове).[11]

Резултати от президентските избори в България на 23/30 октомври 2011 година
Кандидат-президент Кандидат-вицепрезидент Издигнати от Гласове I тур % I тур Гласове II тур % II тур
Меглена Кунева Любомир Христов инициативен комитет 470 808 14,00%
Ивайло Калфин Стефан Данаилов Българска социалистическа партия 974 300 28,96% 1 531 193 47,42%
Волен Сидеров Павел Шопов Атака 122 466 3,64%
Стефан Солаков Галина Василева Национален фронт за спасение на България 84 205 2,50%
Росен Плевнелиев Маргарита Попова Граждани за европейско развитие на България 1 349 380 40,11% 1 698 136 52,58%
Румен Христов Емануил Йорданов Съюз на демократичните сили 65 761 1,95%
Атанас Семов Поля Станчева Ред, законност и справедливост 61 797 1,84%
Светослав Витков Венцислав Мицов инициативен комитет 54 125 1,61%
Сали Ибрям Валентина Гоцева Национално движение „Единство“ 41 837 1,24%
Красимир Каракачанов Даниела Симидчиева-Димитрова ВМРО - Българско национално движение 33 236 0,99%
Общо: 3 593 751 3 334 169
  десница и център
  левица

Политика след 2017[редактиране | редактиране на кода]

Росен Плевнелиев работи със Соломон Паси по различни политически проекти по евроатлантическата ориентация на България[12].

След изборите за 48-ото Народно събрание през октомври 2022 г. Плевнелиев е поканен от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов да оглави контактна група, която да направи срещи с всички формации, влезли в състава на новия парламент, за да бъде сформирано правителство.[13] В групата влиза и бившият външен министър и настоящ председател на Атлантическия клуб Соломон Паси. Двамата с Плевнелиев провеждат поредица от срещи с парламентарните групи в 48-то НС, но разговорите за сформиране на кабинет не дават резултат.

През септември 2023 г. Плевнелиев е сред група общественици заедно с Паси, излезли с отворено писмо към политиците в Конституцията изрично да се запише, че България е член на НАТО и ЕС. [14]

Президент[редактиране | редактиране на кода]

На 19 януари 2012 г. Росен Плевнелиев полага клетва пред Народното събрание. Веднага след това клетва полага и вицепрезидентът Маргарита Попова. След изтичането на мандата на президента Георги Първанов, на 22 януари 2012 г. при тържествена церемония Росен Плевнелиев встъпва в длъжността президент на Република България.[15]

Вътрешна политика[редактиране | редактиране на кода]

Сред основните приоритети в програмата му[16] е отзоваването на посланици на България, сътрудничили на ДС или на РУ-ГЩ в периода 1944 – 1990 г.[17]

Плевнелиев обявява справянето с дефицита на справедливост като приоритет, редом с административната реформа, включително електронното правителство. Изказва се в полза на енергийната ефективност и енергийната независимост.[18]

В резултат на масови национални протести срещу монополите, правителството на премиера Бойко Борисов подава оставка на 20 февруари 2013 г. Съгласно конституцията, президентът Плевнелиев предоставя мандат за съставяне на ново правителство в рамките на действащия парламент последователно на ГЕРБ, БСП и ДПС, но след отказа на всяка от тях да състави правителство, назначава служебно с министър-председател Марин Райков, което встъпва в длъжност на 13 март 2013 г.

Служебното правителство начело с Марин Райков приема наредба, чрез която се въвеждат нови правила за управлението на публични средства. Ограничава се сумата държавни средства, които могат да бъдат депозирани в една банка с цел да се намалят рисковете от загуби от данъци при фалит. Благодарение на този ход в разгара на кризата с Корпоративна търговска банка (КТБ) на българските данъкоплатци са спестени близо 1 млрд. лв.

Росен Плевнелиев съставя второ служебно правителство след подадената оставка на кабинета „Орешарски“ вследствие от общо решение на парламентарно представените партии по време на консултации при президента, проведени на 27 юни 2014 година. Начело на второто служебно правителство, сформирано от независими експерти, е проф. Георги Близнашки. То встъпва в длъжност на 6 август 2014 г. и управлява страната до 7 ноември 2014 г. По време на правителството на Георги Близнашки държавата връща на Българската православна църква собствеността на храм-паметника „Александър Невски“ – акт, който е очакван с години от църквата.

Президентът полага сериозни усилия за постигането на съгласие по основни дългосрочни цели, които са включени в Националната програма за развитие „България 2020“. Росен Плевнелиев многократно заявява, че е жизненоважно да се осигури приемственост в изпълнението на програмата при управлението на различни правителства. През 2016 г. започва и дебатът за формулиране на целите в следващата национална програма до 2030 г.

По време на мандата си Росен Плевнелиев създава нов формат на национални политически консултации, който засилва диалога между президента и Народното събрание. В началото на всяка година от мандата си Плевнелиев обявява т. нар. Месец на политическите консултации. В рамките на консултациите всички парламентарно представени партии представят пред президента своите приоритети. В края на диалога президентът прави обръщение пред всички народни представители от парламентарната трибуна.

Външна политика[редактиране | редактиране на кода]

Първото официално посещение в чужбина на Плевнелиев като президент е в Италия, на 29 март 2012 г.[19]

Попитан защо нито веднъж по време на мандата си не е имал посещение в Република Македония, Плевнелиев посочва манипулирането на историята и политиката спрямо България на съседната страна. Според него македонизмът е идеология, която е не само антибългарска, но и антидемократична, като създава напрежение между бъдещите поколения.[20]

Критики и противоречия[редактиране | редактиране на кода]

  • Докато е под ръководството на Плевнелиев, МРРБ не спазва процедурата по дела, които министърът е завел лично. В резултат на неспазените изисквания интересът на държавата не е защитен и държавата губи две дела, свързани с къмпинг Корал.[21]
Росен Плевнелиев в Ню Йорк, 18 септември 2016 г.
  • Първото новогодишно обръщение на Плевнелиев към нацията в качеството му на президент на републиката, по случай настъпването на 2013 г., е белязано от куриозен случай, свързан с една от снимките, използвана, за да илюстрира речта му. По времето, когато президентът говори за красотата на българската природа, до него се появява изображение на Скалистите планини в Колорадо, САЩ.[22][23][24] Новогодишното послание на президента в коментари получава одобрение.[25] Ден след новогодишния празник от Българската национална телевизия излизат с изявление, че „при изготвянето на клипа, подборът на показваните снимки е извършен съвместно от екипите на БНТ и пресцентъра на президентството“.[26] В свое изявление три дни по-късно обаче президентът посочва, че екипът му е отговорен единствено за концепцията, а „гафът“ е допуснат при техническата реализация от страна на националната телевизия.[27]

Семейство и личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Росен Плевнелиев встъпва като президент с втория си брак с втората си съпруга Юлияна, с която се жени през 2000, и с която имат трима сина – Филип, Асен, Павел.[28], но при спешен случай първият му син Филип е приет на 14 години в детско отделение на Националната кардиологична болница на 7 август 2015 вечерта с влошено здравословно състояние вследствие от проблеми със сърцето. Детето умира на 8 август 2015 от усложнение на проблеми на аортата.[29]

Няма деца от първия си брак с Вероника Кавракова.

Росен Плевнелиев се развежда с Юлияна Плевенлиева през 2017. По-късно през същата година обявява връзката си с Десислава Банова, за която е сгоден от март 2018, а на 17 юни 2018 в София е регистриран техния брак. На 1 октомври 2018 Десислава Банова се сдобива със син Йоан.[30]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  • 2012 г. – „Голям кръст на Ордена на Спасителя“ (Гърция);[31]
  • Политик на годината 2011 г. и 2012 г.;
  • 2014 г. – „Орден на Белия орел“ (Полша)[32] в знак на признание за приноса на държавния глава за активния двустранен диалог и развитието на партньорството между Република България и Република Полша;
  • 2015 г. – „Европейска личност на годината в Югоизточна и Централна Европа“, присъдена за изключителни заслуги за стабилизиране и подобряване на отношенията между европейските държави и особено между съседите на Балканите;
  • 2015 г. – „Личност на годината“ на Украйна, за обществена и политическа дейност в европейски и международен план;
  • 2016 г. – „Орден на националния флаг“ на Република Албания за приноса си за развитието на приятелските отношения между народите на България и Албания;
  • 2016 г. – най-високото държавно отличие на Молдова „Орден на Републиката“;
  • 2016 г. – „Голям кръст на Унгарския орден с огърлие и звезда със златисти лъчи“ на Унгария;
  • 2018 г. – почетен рицар и носител на орден „Св. Георги“ (Австрия);[33]
  • „ERI prix“ на Провинция Долна Австрия и Дунавския университет Кремс (Германия) за заслуги към съхранението на многообразието и равнопоставеността на регионите по пътя към обединена Европа;
  • „Голяма звезда на Почетния знак за заслуги" (Австрия) – за принос към развитието на двустранните отношения между Република България и Република Австрия;
  • „Орден на Южния кръст“ (Бразилия) за приноса за развитието на приятелските отношения между Република България и Федеративна република Бразилия;
  • „Двоен бял кръст“ (Словакия) първа степен за приноса в развитието на отношенията със Словашката република и за укрепване позициите на страната в международните отношения;
  • Огърлие на ордена „Макарий III“ (Кипър), за принос за изграждане на отличните отношения между Република България и Република Кипър и за тяхното развитие и задълбочаване;
  • „Орден за изключителни заслуги“ на Република Словения за приноса му за мирното, демократично и европейско развитие на държавите от региона и в знак на признателност за дейността му за задълбочаване на сътрудничеството между България и Словения;
  • „Златният кръст със звезда на Почетния знак за заслуги към Федерална провинция Долна Австрия“;
  • Орден „Звезда към Кръста на св. Леополд на манастира Клостернойбург“, Австрия;
  • Орден на Сао Пауло за заслуги за развитие на индустрията в международен мащаб;
  • Степен Доктор хонорис кауза на Македонския университет в Солун, Гърция;
  • Степен Доктор хонорис кауза на университета „Сункюнкуан“ в Сеул, Южна Корея;
  • Степен Доктор хонорис кауза на Държавния университет в Баку, Република Азербайджан[34]
  • Командир на Ордена на Почетния легион (Франция, 2018)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Православните християни посрещнаха Възкресение Христово“ // в. „Сега“, 7 май 2012 г. Посетен на 6 май 2012.
  2. Реч на Росен Плевнелиев по повод интронизацията на Неофит Български като български патриарх, 24 февруари 2013 г.
  3. Междинни резултати за страната при обработени 99,96% протоколи на СИК в ОИК, архив на оригинала от 11 ноември 2016, https://web.archive.org/web/20161111032624/http://results.cik.bg/tur2/prezidentski/index.html, посетен на 1 ноември 2011 
  4. Плевнелиев и Попова полагат клетва // dnes.dir.bg. Посетен на 2012-1-19.
  5. а б в г д Биографии: Росен Асенов Плевнелиев // Официална уеб страница на Правителството на Република България, 29 юли 2009. Архивиран от оригинала. Посетен на 12 август 2009.
  6. Росен Плевналиев в „Нека говорят“ с Росен Петров, bTV, 6.11.2011 г.
  7. Плевнелиев разкри, че в минал живот бил ирландска пастирка, Mediapool, 18 декември 2011 г.
  8. Антон Тодоров: Росен Плевнелиев е бил член на БКП // 24 часа. Посетен на 9 март 2014.
  9. Росен Плевнелиев – Биография // Официален сайт на президента на Република България. Посетен на 31 януари 2013.
  10. Кой е Росен Плевнелиев // в. „Дневник“, 23 юли 2009. Посетен на 12 август 2009.
  11. Резултати от сайта на ЦИК // Централна избирателна комисия. Архивиран от оригинала на 2016-11-11. Посетен на 24 ноември 2011.
  12. Срещите на Плевнелиев и Паси приключиха с проект на декларация, 24 октомври 2022
  13. https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/338561-boyko-borisov-predlaga-liderite-na-parlamentarnite-formatsii-da-se-otdrapnat-naz
  14. https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/15415677
  15. news.ibox.bg
  16. www.president.bg
  17. БСП: Плевнелиев може да отзове посланици, но не и заради минало в ДС // Дневник.БГ. Икономедиа АД, 24 ноември 2011. Посетен на 24 ноември 2011.
  18. Приоритет №1 ще е справедливостта, обяви Росен Плевнелиев // Дневник.БГ. Икономедиа АД, 16 декември 2011. Посетен на 17 декември 2011.
  19. Плевнелиев е в Италия на първото си официално посещение като президент // Mediapool.bg. Mediapool, 20 март 2012. Посетен на 20 март 2012.
  20. Телма“ (Македония): Според Росен Плевнелиев македонизмът не трябва да влиза в ЕС // Фокус, 22 януари 2017. Посетен на 24 май 2017.
  21. МРРБ проигра държавния интерес в дела за плажа „Корал“ // Mediapool.bg, 21 ноември 2011. Посетен на 21 октомври 2011.
  22. Гаф в речта на Плевнелиев прати България в Колорадо // Би Ти Ви, 2 януари 2013. Посетен на 2 януари 2013.
  23. Президентът описва красотата на българската природа със снимка от Аспен // Медиапул, 2 януари 2013. Посетен на 2 януари 2013.
  24. Гаф! Плевнелиев хвали природата на България, показвайки планини в САЩ // www.Dnes.bg, 2 януари 2013. Посетен на 2 януари 2013.
  25. Барух, Еми. Така нареченият гаф на Плевнелиев // Дневник.БГ, Дойче Веле. Икономедиа АД, Дойче Веле, 3 януари 2013. Посетен на 6 януари 2013. Сбъркано съдържание в думите на Плевнелиев нямаше: той прилежно прочете едно премерено, подредено, приземено приветствие под прожектора на една приглушена протоколна привидност.
  26. БНТ: Грешната снимка от речта на Росен Плевнелиев е от сайта на Балкантурист // Труд, 2 януари 2013. Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 17 май 2014.
  27. Росен Плевнелиев: Гордея се с новогодишната си реч, иска ми се повече хора да я разберат // Труд, 5 януари 2013. Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 17 май 2014.
  28. Диана Кънчева, Димчо Райков, Тони Щилиянова, Росен Плевнелиев – от хороскопите до големите звезди на политиката, 24chasa.bg, 30 октомври 2011.
  29. Филип, синът на Плевнелиев, е починал от рядко заболяване – нямало нито признаци, нито симптоми // „24 часа“, 8 август 2015 г. Посетен на 8 август 2015 г.
  30. Само в „24 часа“: Плевнелиев се ожени за Деси Банова (Снимки, обновена) // 24 часа.bg. Медийна Група България, 17 юни 2018. Посетен на 17 юни 2018.
  31. Плевнелиев получава най-висшия държавен орден на Гърция // Novinite.bg. Посетен на 21 ноември 2014.
  32. Росен Плевнелиев получи най-висшето държавно отличие на Полша // в-к Дневник. Посетен на 21 ноември 2014.
  33. С орден и звание: Плевнелиев – почетен рицар в Австрия
  34. „Почетные доктора“, Бакинский Государственный Университет.